Прочела съм почти всичко от творчеството на сестрите Бронте. И съм впечатлена.
Поздрави!

Силно звучи, но и малко противоречиво

Ако трябва да съм честна този стих го прочетох в началото на едно друго произведение от Урсула Ле Гуин - Светът се нарича дъбрава:


" ВЪВЕДЕНИЕ ОТ АВТОРА
1. С какво е покрит пътят към ада

В писанията на Фройд няма нищо, което да ми е харесало повече от неговото твърдение, че творецът получава мотивировка за своята работа от желанието „да постигне почести, власт, богатства, слава и женска любов“. Това е много успокояваща и завършена мисъл, обяснява всичко за твореца. Намирали са се дори творци, които са се съгласявали с нея. Ърнест Хемингуей, например. Той поне е казвал, че пише за пари и като уважаван, силен, богат и известен творец, обичан от жените, сигурно е бил наясно по въпроса.

Има едно друго изявление за стремежите на твореца, което, за мен, е по-малко неясно. Ето първите му две строфи:

Пред мен богатствата не са на почит,

с насмешка гледам любовта,

за слава зъби аз не точа,

не я сънувам и в нощта.



И ако нявга думи на молитва

раздвижат моята уста,

ще шепнат: „Туй сърце аз искам“,

и още — „дай ми свобода!“

Емили Бронте написала тези стихове, когато била двайсет и две годишна. Била е млада и неопитна, непознала почести, богатства, власт и слава, и сами виждате, че се е отнасяла доста неуважително към любовта („женска“ или друга). Аз обаче вярвам, че тя е била много по-подготвена от Фройд да говори за мотивацията на твореца. Той е имал теория, тя е разполагала с основание. Може би е съвсем безполезно, ако не и вредно, да се търси един-единствен мотив за стремеж толкова сложен, дълготраен и разнообразен като творчеството в областта на изкуството. Представям си, че Бронте се е приближила до него толкова, колкото би било необходимо на когото и да е, с думичката „свобода“...."
http://chitanka.info/text/1661

Усмивка, май започвам да разбирам:-)

Благодаря за интересното инфо;-)

2. goran - Това цитат от романа "Джейн Ер" ли е или е от друга творба?
14.08 22:23
Силно звучи, но и малко противоречиво

...

"Джейн Еър" е на Шарлътт Бронте, поне за мен прекрасен роман, но повече ми въздейства "Шърли" пак от сестрата Шарлътт и нейната героиня - литературен персонаж Керълайн ;)