Прочетен: 2869 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.03.2019 21:04
Понякога се влюбваме и това се превръща в център… Центъра на света, центъра на Вселената, центъра на теб.
Но понякога влюбването е само идеята за любов, влюбени сме в мисълта да бъдем обичани. Това продължава пак и пак, и пак, и пак… докато не дойде моментът, в който човекът отсреща наистина не се превърне в реалност и в това, в което те държи здраво стъпил на земята – човек-гравитация.
Понякога просто болката спира, защото осъзнаваш, макар и да се чувстваш леко съкрушен след това, че любов не е имало, а само желание за нея.
Понякога просто виждаш, че всичко е изгубило предишния си смисъл. Понякога всичко е една илюзия. И понякога откриваш това, за което си копнял толкова дълго, дори си готов да се бориш за него на всяка цена.
Всъщност това „понякога“ може да се превърне в едно „завинаги“ или поредното „пак“. Просто понякога любовта не е това, от което се нуждаем в момента.
Понякога ще имам нужда от теб, но не и днес…
Всичко на този свят е само куклено предс...
„ЧОВЕК Е ОСЪДЕН ДА БЪДЕ СВОБОДЕН“- ЖАН П...